Доживях.

Концертът, който никога не съм вярвал, че ще видя... Концерт, на който никога не съм се надявал, че ще присъствам. За който винаги съм си мислил: жалко, че няма как да стане.
И след който се чудя - дали когато култът слезе в реалността загива, дали трябваше изобщо да ходя на този концерт...

Един от най-великите живи музиканти, човек, който за секунди превръща хармонията в хаос и малко след това отново в хармония. Човек, който си играе с музиката като дете с коте, мачка я, извива я, милва я, дърпа я за опашката... Който не признава ограниченията, правилата, различията и времето.

Welcome back my friends to the show that never ends...
Дами и господа - Кийт Емерсън!

Определено Keith Emerson Band не е Emerson, Lake and Palmer. Най-малкото защото вокалът е далеч от класата на Лейк, но пък за сметка на това е отличен китарист. Арт рокът се е превърнал в арт метъл. Защото Емерсън наистина няма скрупули и предразсъдъци в своята игра с музиката. И защото истинският музикант не може да остарее, да се изхаби или да стои на едно място.

Дивата музиканстка оргия на която присъствах снощи в Античния театър в Пловдив надмина очакванията, с които се качих на влака няколко часа преди това. На сцената нямаше уморен 64-годишен ветеран, подрънкващ химните от минала слава. Имаше много нови парчета - и то все добри, с нищо не отстъпващи на култовите изпълнения от 70-те години.
След доста бозаджийските албуми на ELP от 80-те и 90-те години бях решил, че вдъховението на Емерсън се е изчерпало. И че каквото било - било. Новите парчета, които чух на концерта, показаха, че не съм бил прав. Както и аранжиментите и импровизациите върху старите неща.

Винаги съм се чудил дали някой друг, освен мен, харесва и слуша ELP в България. И ми беше любопитно какви хора ще се съберат на концерта. Античният театър се запълни на две-трети, но част от дошлите не знаеха за какво става дума и останаха смутени пред музикалното торнадо, което се развихри. Други, като мен, преживявяха материализирането на култа.

За първи път чух ELP през 1990 година. След като се сдобих с няколко албума вече ми беше ясно, че това ще е една от най-важните музикални групи в живота ми. Не случайно в сайта ми съм ги поставил на първо място. Преди години дори направих сайт за тях - http://pavlin.net/elp/. А сайтът дори беше награден на едно от първите издания на Компютърно пространство.

Когато излизах от Античния след концерта се чувствах странно. Магията Кийт Емерсън се беше материализирала в един човек... Нереалното се беше случило пред очите ми, култът беше придобил реална форма. Дали от тук нататък ELP ще се превърне просто в поредната музикална банда за мен. Или напротив - слушайки ги ще се чувствам приобщен член на тайното музикално общество... Времето ще покаже.