Вече писах за това, че Web2 пусна на свобода из интернет неграмотността на много потребители.

Но, за съжаление, има и друга категория хора - такива, които имат достатъчно самочувствие не само че знаят английски, но и български, поради което и се цанят за преводачи.
В последните години се натъкнах на толкова безумия в преводите на различни програми и сайтове, че първата ми грижа след като инсталирам нещо или посетя някой сайт е да сменя езика на английски.
Лошото е, че много хора ползват българските преводи и след първоначалните минути на стъписване все пак свикват със странните представи за българския език на пишман преводача.


Така преди време някой гений беше превел Bookmark/Favorite като Белязка. Тогава за мен това беше върхът на неграмотността, пусната на свобода от новите технологии, и аз реших повече да не се занимавам с преводаческите напъни.

Преди седмица видях в менюто на един мобилен телефон покъртителната фраза “Файлов диспечер” и реших, че може би все пак е добра идея да започна да ръчкам пишман преводачите, току виж взели се осъзнали и си намерили подходяща за себе си работа.

Сега вече ужасът ми от новопоявилите се убийци на езика е пълен - опитвам се да пусна Adwords кампания, но няма опция чрез която да сменя нескопосания български превод с английски език.

Затова реших и да започа нова рубрика в блога: “Пишман преводачи, МОЛЯ НЕ СЕ ГАВРЕТЕ С БЪЛГАРСКИЯ ЯЗИК!”

И запомнете : “Like a bull in a china shop” не се превежда на български “Като бик в китайски магазин”!
Също “I'll make you crazy” не се превежда като “Ще те направя луд (да полудееш)”.

Или как пробутват суроватка вместо сирене на плащащите онлайн будали

Не е за вярване, че след толкова години голяма част от българските шоу продуценти все още не успяват съвсем да влязат в час и правят елементарни, глупави издънки.

Тъкмо преживях VIP прецакването от SME за Тиесто (ВИП зоната на партито беше набутана в единия ъгъл на залата, нямаше никаква видимост и беше като малко гето).

От една седмица наблюдавам как българският тв деятел преоткрива онлайн бизнеса по свой си начин. Очевидно продуцентите на предаването са схванали тънката народопсихогическа черта - българите обичаме да ни е гадно. И дори с кеф си плащаме, за да ни е гадно по нов начин.

В това издание на Биг Брадър единствената възможност да се гледа денонощно е по интернет - платено. ТВ каналът Нова+ този път излъчва пряко само по няколко часа на ден. Но по стара традиция в прякото предаване не се показват нешата, които са интересни. А и този път брадърите се оказаха неподготвени за идеята си да има две отделни места. Защото се оказаха неспособни да осигурят логичните два отделни онлайн стрима и започнаха яка гавра с клиентите си - тези, които си плашат.

Вечерта в която влязоха мъжете, живото предаване с часове показваше какво става при жените. Въпреки че очевидно хората, които са си платили искат да гледат новите лица, как се запознават и как се ориентират в обстановката. В следващите дни стратегията да се показват по-скучните неша продължи.
Но тази вечер гаврата с плащащите клиенти е вече съвършена. След като събраха мъжете и жените, всички, които са си платили, искат да гледат какво става при тях. Вместо това след края на живото предаване стриймът започна да показва къшата - от една единствена камера. Първо половин час гледахме част от празната маса в кухнята, след това от около час гледаме как ново-влезлият варненец спи. През целия час и половина няма звук.

Ако Биг Брадър иска да си пази тайните, тогава да не събира пари с подвеждаща реклама. Но Келепирът е винаги по-важен за Бай Ганьо.

Логично е да се манипулира вниманието на зрителите, които гледат на free-view, за да може да се изкарат пари от рекламите. Но да се гавриш така с клиентите, които са платили, е непрофесионално и, от пазарна гледна точка, самоубийствено.
Защото аз като клиент - защо да давам пари, след като така или иначе няма да гледам това, за което съм си платил да гледам!


Още повече - живото предаване е начин зрителите да следят как се развиват нещата и им дава чувството, че никой от продуцентите и сценаристите не се намесва в действието. Сега повечето са убедени, че, скривайки участниците, Биг Брадър режисира какво ще се случи занапред. Както каза един от прецаканите клиенти в чата на ББ - сега им раздават новите сценарии.
А може и да не е така. Но българите, освен мазохисти сме и конспиратори. Затова Бай Ганьо да не се чуди, че все по-малко хора му вярват.



Допълнение:


Това не е снимка. Това е няколко часов запис на платеното излъчване на т.нар. “шоу номер едно”...
Всъщност според мен е снимка. Според Бай Ганьо е платена услуга.

Доживях.

Концертът, който никога не съм вярвал, че ще видя... Концерт, на който никога не съм се надявал, че ще присъствам. За който винаги съм си мислил: жалко, че няма как да стане.
И след който се чудя - дали когато култът слезе в реалността загива, дали трябваше изобщо да ходя на този концерт...

Един от най-великите живи музиканти, човек, който за секунди превръща хармонията в хаос и малко след това отново в хармония. Човек, който си играе с музиката като дете с коте, мачка я, извива я, милва я, дърпа я за опашката... Който не признава ограниченията, правилата, различията и времето.

Welcome back my friends to the show that never ends...
Дами и господа - Кийт Емерсън!

Определено Keith Emerson Band не е Emerson, Lake and Palmer. Най-малкото защото вокалът е далеч от класата на Лейк, но пък за сметка на това е отличен китарист. Арт рокът се е превърнал в арт метъл. Защото Емерсън наистина няма скрупули и предразсъдъци в своята игра с музиката. И защото истинският музикант не може да остарее, да се изхаби или да стои на едно място.

Дивата музиканстка оргия на която присъствах снощи в Античния театър в Пловдив надмина очакванията, с които се качих на влака няколко часа преди това. На сцената нямаше уморен 64-годишен ветеран, подрънкващ химните от минала слава. Имаше много нови парчета - и то все добри, с нищо не отстъпващи на култовите изпълнения от 70-те години.
След доста бозаджийските албуми на ELP от 80-те и 90-те години бях решил, че вдъховението на Емерсън се е изчерпало. И че каквото било - било. Новите парчета, които чух на концерта, показаха, че не съм бил прав. Както и аранжиментите и импровизациите върху старите неща.

Винаги съм се чудил дали някой друг, освен мен, харесва и слуша ELP в България. И ми беше любопитно какви хора ще се съберат на концерта. Античният театър се запълни на две-трети, но част от дошлите не знаеха за какво става дума и останаха смутени пред музикалното торнадо, което се развихри. Други, като мен, преживявяха материализирането на култа.

За първи път чух ELP през 1990 година. След като се сдобих с няколко албума вече ми беше ясно, че това ще е една от най-важните музикални групи в живота ми. Не случайно в сайта ми съм ги поставил на първо място. Преди години дори направих сайт за тях - http://pavlin.net/elp/. А сайтът дори беше награден на едно от първите издания на Компютърно пространство.

Когато излизах от Античния след концерта се чувствах странно. Магията Кийт Емерсън се беше материализирала в един човек... Нереалното се беше случило пред очите ми, култът беше придобил реална форма. Дали от тук нататък ELP ще се превърне просто в поредната музикална банда за мен. Или напротив - слушайки ги ще се чувствам приобщен член на тайното музикално общество... Времето ще покаже.

Аз съм човек с много здрав сън. Малко неща могат да ме събудят, дори телефoнът с пронизителната мелодия не успява да се справи често.
Вчера сутринта към шест и половина, обаче, нещо успя да ме събуди. Докато още сънен се чудех какво е, чух тътен през прозореца. Тътенът не спря нито след минута, нито след пет... Вместо това се чуха няколко гръма.
В шест и половина сутринта, при толкова чисто небе... Нещо не е наред. Докато още сънен се оглеждах от прозореца за да видя от къде идват звуците, видях огромен облак - не летящ си спокойно из небето, а растящ от земята нагоре. Тогава разбрах, че нещо някъде е гръмнало. И естествено в замъгленото ми от съня съзнание се появиха въпросите - какво, къде, защо, ще гръмне ли пак, ако да - къде, кога, какво...
Слънцето изгряваше точно зад облака и го оцветяваше в ярки червени цветове. Пред очите ми “кървавата” стихия ставаще все по-голяма и се издигаше все по-нагоре. Това някакси ме разсъни. Включих радиото и телевизора и започнах да търся информация. Съобщаваха, че нещо гърми, но опитите им да се свържат с когото и да било, за да разберат какво се случва, бяха без резултат. Започнаха предположенията - според посоката на гърмежите и облака - сигурно нещо е станало в Кремиковци. Но никой нищо не знае. Никой нищо не казва. Половин час тътен и гърмежи, объркани журналисти, плътен облак се издига към небето, много по-близо до мен, отколкото би ми се искало...

Към седем часа вече започва да става ясно какво се е случило. Не че някой “отговорен фактор” е излязъл да каже на хората какво е станало. Просто журналистите са успели да разберат, че в Кремиковци всичко е наред, а експлозията е от барутните погреби на военните. Отговорните фактори се показват доста по-късно и говорят “на парче”.
След два часа тътен, гърмежи и неадекватност, идва патетично включване на репортер на Дарик: един полицейски шеф е казал на журналистите да се изтеглят, защото чакали нов, много по-мощен взрив. Десет-двадесет минути това виси в медийното пространство, преди разни спецове да започнат да обясняват, че такъв взрив не може да има.
И после, в разгара на общественото напрежение, идват политически “престрелки”, прехвърляне на топки и т.н.

Гледайки и слушайки всичко това, изведнъж започнах да мисля по много по-различен начин за нещата, които ме вълнуваха до вчера - свързани с гей парада, омразата, толерантността, законите... Не само защото очевидно не можеш да очакваш държавата да защитава правата на своите граждани, когато държавата не съществува.
Замислих се, че тихата толерантност/дискриминация, демонстрирана от множество българи с тезата “нямам нищо против обратните, стига да не ми се натрапват”, е само тревата, израсла върху барутния погреб.
Така наречените “демократични промени” се струпаха на българина толкова внезапно, че той не можа да ги “смели”. Не можа да преосмисли ценностите си, не можа да преодолее страховете си, да надживее нетърпимостта си към всичко, кото заплашва монотония ритъм на ежедневнието му. За да се случи това трябва много - много време, време, с което българинът не разполага, трябва и желание, което повечето нямат.
Така за да се впише в деомкратичния свят и за да се опита да заживее по нов начин, българинът скри и складира “барутните” си нагласи и емоции в Погреби. Някои дори се опитаха да организират Цехове за обезвреждане, но все още крайно неуспешно.

И си мисля, че ако искаме да живеем някой ден в наистина толерантно, демократично и цивилизовано общество, трябва не просто да се хвърляме да гасим пожарите, а да търсим Погребите, да намерим скритите и складирани там страх, омраза, нетърпимост и да ги “утилизираме” (обезвредим) навреме. Защото никога не знаем кога и откъде ще прехвърчи поредната искра, която ще взриви поредния погреб, от който ще започне да се издига поредният отровен облак. Облак, който може да изглежда кърваво червен и не само заради светлината, която се пречупва в него...

04.07.2008 г.

Това е една от любимите ми статии, които съм писал за PC World. Излезе през март 2002 година и в нея се предсказва появата на явления като data.bg, free.techno-link.com и другите безплатни сървъри за съдържание доста преди те наистина да се появат (в последния абзац). Интересно е и това, че е писана по времето, когато много онлайн играчи се опитаха да въведат традиционния модел услуга - заплащане и да таксуват за достъп до страниците и услугите си. Вече знаем, че този подход се провали, а в България най-силно от този опит пострада dir.bg, който практически унищожи популярната си мейл услуга, правейки я платена.
Скоро мисля да продължа темата за безплатно-платено-реклама-услуги, както и размислите за “онлайн комунизма”, наречен Web2.0...



PC World - бр. 3, 2002



Чудото на безплатния обяд дълго време поддържа образа на Интернет като вълшебен отговор на всички нематериални потребности на човека. Както се казва - ако нещо го няма в мрежата, значи изобщо го няма на този свят. А в Интернет е и на една ръка разстояние - протягаш се и - готово. Кеф ти музика, кеф ти филми, книги, новини, клюки, поща, чат, самоучители, помощ... Всичко си стои там, напълно безплатно и тръпне да го откриеш и употребиш...
Често съм си мислил, че чрез мрежата успях да изпълня мечтата на цели поколения - да заживея в “развитото комунистическо общество”. Всичко е общо, хората са мили и горят от желание да ти помогнат. Харесваш си нещо - вземаш си го. Правиш нещо хубаво - другите си го вземат... Е, съществуват и злобари, които само гледат как да развалят този рай. Но за тях винаги има по някой виртуален Батман, който да ги постави на мястото им.
При това гигантската анархистична комуна, каквото всъщност все още представлява web, обезсмисля понятията време и пространство, дава достъп до отдалечени места, позволява ми да чета вестници и списания, както и да гледам и слушам предавания от другия край на света. И сега съм в Ню-Йорк, след малко в Токио... Няма граници, няма пречки, няма ограничения.
Почти.
До време и аз като всеки юзър малко си давах сметка, че зад всичко това стои скъпа техника, скъпи машини и труда на високо класифицирани специалисти. И за да имам аз удоволствието да си говоря с другарчето в Манчестър, да гледам “онези” кадри на Памела Андерсън или да си проверявам пощата, съхранявана на компютър някъде в САЩ, някой е платил немалко пари.
По време на златния век на мрежата тези разходи се покриваха малко или много от приходите от реклама. От онези досадни големи банери, малки кичови бутончета или нагли изкачащи прозорчета. После се оказа, че оптимизмът на рекламодателите май е бил в повече, а златото в мината май е малко съмнително. Така дойде сервитьорът, който да поиска сметката за безплатния обяд....
Сега с огромна горчивина трябва да призная, че безплатните неща в мрежата стават все по-малко. А тези които все още са free стават все по-агресивни в опититите си да ме накарат да си купя билет за Мериленд, например, от тях. Аз, обаче, не искам.
Скоростта с която безплатните неща стават платени нараства все повече. А в края на февруари се разделихме и с две доста полезни - Freedom2Surf прекрати безплатния си хостинг, който нямаше аналог в Интернет, а една от най-популярните услуги за безплатен e-mail и достъп до нюзгрупите - Mailandnews.com, прекрати изобщо съществуването си.
Изобщо, наблюдавайки как онлайн комунизмът си отива, отсъпвайки място на дивия капитализъм , можем да отделим две групи компании. Два са подходите, по които доставчиците на безплатни услуги се опитват да ви накарат да плащате за нещо, което до сега сте получавали гратис.
Едните са коректни. Не ви лишават от услугата си напълно, а силно ограничават възможностите й. Например www.50megs.com намали дисковото пространство на безплатния си хостинг от 50 на 12 мегабайта, спря FTP достъпа и въведе поредица други ограничения. Който иска да получава хостинга във вида, в който е свикнал - трябва да си плати. Това е коректно и приемливо решение, най-малкото защото потребителите могат да запазят адреса на сайта си и да не загубят огромна част от посетителите като просто изчезнат. Така Softhome, които предлагат безплатен e-mail ограничиха позволения трансфер до 40 Mb месечно, но аз пак мога да ползвам адреса си, който съм дал на толкова много хора. И не съм заплашен от внезапно изчезване.
Другите фирми са изнудвачи. Те казват - или плащаш, или се спасяваш... Много ярък български пример имаме в това отношение, но за да не се сблъскам с порталния гняв, ще дам други (а и вие сами ще се досетите). Рязкото спиране на популярна услуга води до големи усложнения и това усетиха например потребителите на f2s, след като останаха без сайтовете си.



В този случай възможности за реакция няма, понеже действащия до момента адрес на сайта става невалиден. И посетителите, които се опитат да го намерят, няма да разберат какво се е случило и да намерят новия му адрес.
Логиката и на двата типа фирми е донякъде разбираема. Изследванията показват, че само около 30% от Интернет потребителите са склонни да плащат за нещо, което вече са получавали гратис. Затова някои компании предпочитат да извадят безмилостно душата на клиентите си, за да оцелеят. Обзети от паника за съществуването си, те не си дават сметка, че бизнесът е не само пари, но и елементарна коректност. Естествено този тип поведение ще отмре и така дивият капитализъм ще освободи мястото на нормалните бизнес отношения.
По типично българска традиция, у нас като цяло тенденцията е обратна. След разпадането на българския пиъринг, доставчиците на Интернет ще се опитат да привлекат колкото се може повече клиенти към себе си и подопечните си. И основното оръжие ще бъдат именно безплатните услуги. Пример за това са подобренията в Hit.bg, появата на free.evro.net (който предлага по 10 гигабайта хостинг). Изобщо докато хората по света се чудят как да се спасят от агресивните маркетингови номера, които всякак се стремят да им бръкнат в джоба, българите ще имаме удоволствието да се порадваме на още безплатни благости. Разбира се, достъпни само в рамките на нашенското Интернет пространство.

Най-голяма част от граматичните грешки, които могат да се видят в българската блогосфера, а дори и в някои корпоративни сайтове, са свързани с употребата на пълния член.
Това се дължи донякъде на факта, че все по-малко хора му отдават някакво значение, но най-вече на това, че правилата за определяне на нужното членуване, които се учат в училище, са малко объркващи. (Като например въпросите кой и какво.)

И макар че разликата между пълната и кратката форма на членуване вече изглежда като отживелица и няма почти никакво практическо приложение в езика, докато БАН не реши да я премахне, тя остава част от книжовния български език. Което означава, че правилното членуване на съществителните и прилагателните от мъжки род все още е сериозен признак на грамотност и интелигентност на текста.


Правилото

То е доста просто и за да можете да го използвате не е необходимо да знаете каквито и да било граматически понятия.

Важното е да откриете тази дума в изречението, която изразява действието или състоянието:

Човекът ходи по моста. -> ходи изразява действие
Иван спи непробудно. -> спи е състояние

След като намерите тази дума можете да направите проверка дали думата, която ви интересува ще трябва да е с пълен или с кратък член. Например:

Човек(а|ът) ходи по мост(а|ът).

Проверката се състои в това да промените думата, за която се двоумите от единствено число в множествено. Ако се наложи да промените и думата, изразяваща действие, то тогава трябва да използвате пълен член.

В този пример ще проверим какво се случва с “ходи”, ако променим “човек” на “хора”:

Хората ходят по моста.

Очевидно промяната на “човека” доведе и до промяна на “ходи” в “ходят”. Следователно “човекът” трябва да е с пълен член.

Нека сега проверим и “мост”:

Човекът ходи по мостовете.

Виждаме, че промяната на “мост” в “мостове” не се отрази на “ходи”. Следователно за тази дума ще използваме кратката форма.

Така правилното изписване на изречението е :

Човекът ходи по моста.

Това правилно е валидно винаги и няма никакви изключения. Ако го запомните ще пишете винаги правилно членуваните форми без да се двоумите дълго. [Продължава тук...]

Банално твърдение е, че интернет промени рязко и доста радикално начина ни на живот. Дори и да не сте от тези, които “живеят” в мрежата, достъпността на информацията, гъвкавостта на комуникацията и възможността за интерактивно общуване сигурно ви карат да прекарвате не малко от времето си пред компютъра.
До скоро основните източници на информация в интернет бяха онлайн вариантите на големите офлайн български и световни медии. На “обикновения” потребител беше отделена ролята на читател, в някои случаи и на коментиращ текстовете, създадени от автори и редактори с добра езикова култура. Обикновено тези текстове са минавали и проверка за правопис и правилен езиков стил.

Постепенно с появата на новите тенденции за демократизиране на интернет и еволюцията до Уеб 2, потребителят стана не просто читател, но и автор. Съдържанието, генерирано от потребители, е основната ценност в мрежата от ново поколение. Блогове, социални мрежи, галерии, сайтове за обмяна на видео - сега всеки е свободен да каже и покаже всичко, което поиска. По начина, по който поиска... и по който може.

До скоро необходимостта от достъп до интернет и от познаването на технологиите, необходими за да стане човек автор, действаха като естествена преграда пред нахлуването на неграмотността онлайн. Сега, обаче, това се променя...

Днес гледах видео във vbox, озаглавено “Учиничка пада от чина”. Все по-често срещам новини и постове в блогове, написани откровено неграмотно. Писането и публикуването на текстове в интернет става все по-достъпно и все по-масово.

Когато човек поиска да стане журналист или да се занимава професионално с друга дейност, свързана с писане, едно от първите неща, които научава е, че трябва да уважва езика.
От една страна защото езикът е основният му инструмент - по чистотата и правилната употреба на този инструмент другите ще съдят за грамотността и “акъла” на автора на даден текст. Човек бързо осъзнава, че дребните на пръв поглед правописни и стилистични грешки, могат да откажат читателя да възприеме насериозно и дори да прочете това, което е написал.
От друга страна - примерът е заразителен. На всеки бъдещ професионален писач се набива в главата, че той става лично отговорен за чистотата и правилността на езика, който използва, защото по този начин възпитава езиковата култура у своите читатели.

Сега става все по-лесно всеки да пише и публикува. В интернет се появяват все повече текстове, авторите на които не само не са били обучавани във филологически умения, но и чиито разбирания за езикова култура се основават на спомените от ученото в 12 или дори в 9 клас.

Това ми даде идея да започна нова рубрика в блога, чиято цел е да помогне на всички, които искат да пишат правилно и оценяват колко е важно това.

Това е скрийншот от онлайн магазина на Apple.bg

Може да се види тук.
И тук.
И на още места в сайта.

Не разбирам как е възможно това е в сайт на компания, която е известна с огромното внимание, което отделя на интерфейса, която продава продукти от висок клас - за взискателни клиенти и която иска да е фактор на българския пазар...

Пуших 12 години. Изведнъж реших да спра.
Не пуших 4 години. Изведнъж започнах отново.
Когато ме попитат защо, отговарям - по здравословни причини.
И не се шегувам...

Цял живот съм бил хърбав, все ми се смееха, че кокалите ми дрънчат докато ходя. Това продължи до първия четвъртък на май 2003 година. Когато спрях цигарите.
Спрях ги изведнъж - просто като се събудих сутринта не запалих, не запалих и през деня, нито на следващия ден, нито през следващата седмица. Бях си купил и цигари - 2 години кутия с 19 цигари стоя до леглото ми. Бях се убедил, че “няма да си купувам цигари, за да не пуша” не работи - не само зашото на околните им писва да ги муфтя. След като веднъж минах 3 километра в 2 часа през нощта до първото магазинче с цигари разбрах, че така няма да стане.
Няколко месеца след спирането дойде неочаквания за мен (и доста очакван по принцип) ефект. За 60 дни качих 20 килограма - от 65 станах 85. Изобщо не можех да повярвам, че това става с мен - аз, който винаги съм бил “прекалено слаб” сега минах в графата “прекалено дебел”.
За четирите години непушене пробвах различни начини да стопя част от новопоявилите се килограми. “Безвъглехидратната диета” дори ми помогна да сваля 6 килограма за 1 седмица, разбира се само за да кача 7 на следващата... Така постепенно достигнах до 94 килограма.
Това не можеше да остане без последици - тялото ми просто не беше свикнало с толкова мазнини и тежест. Започнаха странни кризи - половин час силно главоболие и сиви петна от които не можех да виждам (не можех дори да пресека улицата, зашото навсякъде около мен беше сиво) и след това половин час гадене. Първо по веднъж на ден, след това и по-често. Минах през 4 лекаря от различни специалности - никой не може да обясни какво и защо става.
Тогава, една нощ, 4 дни преди да се навършат 4 години откакто оставих цигарите, точно в 4 часа сутринта, запалих. Първите 4 бяха на муфта, след това просто отидох и си купих.
В следващите два месеца свалих 12 килограма - от 84 на 82. Сега съм 77. Главоболията и гаденето спряха, сивите петна изчезнаха. Почувствах се просто жив отново - сякаш последните 4 години от живота ми бяха преминали в зимен сън. Много е странно усещането, че си станал отново себе си.


Леко циничен послеслов.
Сигурно цигарите са вредни, както пише навсякъде. Но всеки втори ваш познат сигурно има дядо, който е доживял дълбоки старини с цигара в устата. Истината е, че има една жестока болест, много по страшна и всеобхватна от рака на дробовете. Тя винаги завършва със смърт - понякога лека, понякога ужасна смърт. И тази болест се казва живот. Всеки, който я хване, умира рано или късно. Който не иска да умре, просто не трябва да живее.

Това видео с обяснения как да се сдобиете с покана за да се включите в бетата на Google TV и да гледате безплатно хитови шоу програми и сериали като Prison Break обикаля света.
Поканата била скрита като “великденско яйце” в GMail. Процедурата за придобиването и включва многократно влизане и излизане от пощенската кутия и целене с мишката върху логото на Gmail.
Google са известни с въображението си в областта на “великденските яйца”, затова и много хора се вързаха и отделиха час - два в опити да се сдобият с покана.
Оказа се, обаче, че цялата история е шега. Някои блогъри дори писали до търсачката и цитират отговори, според които Google не разработва такова приложение в момента.

Кликнете тук, за да видите видеото и как създателят му признава, че е измислица.


P.S. Оказа се, че шегата не е от няколко дни, а от девет месеца. Видеото за теглене което съм сложил, обаче е от вчера.

Днес ми е последният работен ден в Евроком ТВ. От утре - нова работа, нов офис, нови шефове, нови колеги.

Много странни усещания - за последен път изминах пътя от нас до този офис, за последен път обядвах в този ресторант, за последен път се разминавам в тези коридори с тези колеги, за последен път стоя пред този компютър, за последен път пускам този телевизор, за последен път си купувам кафе от това място...
А утре е малко или много неизвестно - днешните ми навици утре ще трябва да се променят, как ще бъде на новото място, дали ще се спогодим с новите колеги и шефове, дали ще ми допадне това, което трябва да правя?

Изобщо, нервни дни. Затова и ще се подкрепя с няколко джина