Това е една от любимите ми статии, които съм писал за PC World. Излезе през март 2002 година и в нея се предсказва появата на явления като data.bg, free.techno-link.com и другите безплатни сървъри за съдържание доста преди те наистина да се появат (в последния абзац). Интересно е и това, че е писана по времето, когато много онлайн играчи се опитаха да въведат традиционния модел услуга - заплащане и да таксуват за достъп до страниците и услугите си. Вече знаем, че този подход се провали, а в България най-силно от този опит пострада dir.bg, който практически унищожи популярната си мейл услуга, правейки я платена.
Скоро мисля да продължа темата за безплатно-платено-реклама-услуги, както и размислите за “онлайн комунизма”, наречен Web2.0...



PC World - бр. 3, 2002



Чудото на безплатния обяд дълго време поддържа образа на Интернет като вълшебен отговор на всички нематериални потребности на човека. Както се казва - ако нещо го няма в мрежата, значи изобщо го няма на този свят. А в Интернет е и на една ръка разстояние - протягаш се и - готово. Кеф ти музика, кеф ти филми, книги, новини, клюки, поща, чат, самоучители, помощ... Всичко си стои там, напълно безплатно и тръпне да го откриеш и употребиш...
Често съм си мислил, че чрез мрежата успях да изпълня мечтата на цели поколения - да заживея в “развитото комунистическо общество”. Всичко е общо, хората са мили и горят от желание да ти помогнат. Харесваш си нещо - вземаш си го. Правиш нещо хубаво - другите си го вземат... Е, съществуват и злобари, които само гледат как да развалят този рай. Но за тях винаги има по някой виртуален Батман, който да ги постави на мястото им.
При това гигантската анархистична комуна, каквото всъщност все още представлява web, обезсмисля понятията време и пространство, дава достъп до отдалечени места, позволява ми да чета вестници и списания, както и да гледам и слушам предавания от другия край на света. И сега съм в Ню-Йорк, след малко в Токио... Няма граници, няма пречки, няма ограничения.
Почти.
До време и аз като всеки юзър малко си давах сметка, че зад всичко това стои скъпа техника, скъпи машини и труда на високо класифицирани специалисти. И за да имам аз удоволствието да си говоря с другарчето в Манчестър, да гледам “онези” кадри на Памела Андерсън или да си проверявам пощата, съхранявана на компютър някъде в САЩ, някой е платил немалко пари.
По време на златния век на мрежата тези разходи се покриваха малко или много от приходите от реклама. От онези досадни големи банери, малки кичови бутончета или нагли изкачащи прозорчета. После се оказа, че оптимизмът на рекламодателите май е бил в повече, а златото в мината май е малко съмнително. Така дойде сервитьорът, който да поиска сметката за безплатния обяд....
Сега с огромна горчивина трябва да призная, че безплатните неща в мрежата стават все по-малко. А тези които все още са free стават все по-агресивни в опититите си да ме накарат да си купя билет за Мериленд, например, от тях. Аз, обаче, не искам.
Скоростта с която безплатните неща стават платени нараства все повече. А в края на февруари се разделихме и с две доста полезни - Freedom2Surf прекрати безплатния си хостинг, който нямаше аналог в Интернет, а една от най-популярните услуги за безплатен e-mail и достъп до нюзгрупите - Mailandnews.com, прекрати изобщо съществуването си.
Изобщо, наблюдавайки как онлайн комунизмът си отива, отсъпвайки място на дивия капитализъм , можем да отделим две групи компании. Два са подходите, по които доставчиците на безплатни услуги се опитват да ви накарат да плащате за нещо, което до сега сте получавали гратис.
Едните са коректни. Не ви лишават от услугата си напълно, а силно ограничават възможностите й. Например www.50megs.com намали дисковото пространство на безплатния си хостинг от 50 на 12 мегабайта, спря FTP достъпа и въведе поредица други ограничения. Който иска да получава хостинга във вида, в който е свикнал - трябва да си плати. Това е коректно и приемливо решение, най-малкото защото потребителите могат да запазят адреса на сайта си и да не загубят огромна част от посетителите като просто изчезнат. Така Softhome, които предлагат безплатен e-mail ограничиха позволения трансфер до 40 Mb месечно, но аз пак мога да ползвам адреса си, който съм дал на толкова много хора. И не съм заплашен от внезапно изчезване.
Другите фирми са изнудвачи. Те казват - или плащаш, или се спасяваш... Много ярък български пример имаме в това отношение, но за да не се сблъскам с порталния гняв, ще дам други (а и вие сами ще се досетите). Рязкото спиране на популярна услуга води до големи усложнения и това усетиха например потребителите на f2s, след като останаха без сайтовете си.



В този случай възможности за реакция няма, понеже действащия до момента адрес на сайта става невалиден. И посетителите, които се опитат да го намерят, няма да разберат какво се е случило и да намерят новия му адрес.
Логиката и на двата типа фирми е донякъде разбираема. Изследванията показват, че само около 30% от Интернет потребителите са склонни да плащат за нещо, което вече са получавали гратис. Затова някои компании предпочитат да извадят безмилостно душата на клиентите си, за да оцелеят. Обзети от паника за съществуването си, те не си дават сметка, че бизнесът е не само пари, но и елементарна коректност. Естествено този тип поведение ще отмре и така дивият капитализъм ще освободи мястото на нормалните бизнес отношения.
По типично българска традиция, у нас като цяло тенденцията е обратна. След разпадането на българския пиъринг, доставчиците на Интернет ще се опитат да привлекат колкото се може повече клиенти към себе си и подопечните си. И основното оръжие ще бъдат именно безплатните услуги. Пример за това са подобренията в Hit.bg, появата на free.evro.net (който предлага по 10 гигабайта хостинг). Изобщо докато хората по света се чудят как да се спасят от агресивните маркетингови номера, които всякак се стремят да им бръкнат в джоба, българите ще имаме удоволствието да се порадваме на още безплатни благости. Разбира се, достъпни само в рамките на нашенското Интернет пространство.

Най-голяма част от граматичните грешки, които могат да се видят в българската блогосфера, а дори и в някои корпоративни сайтове, са свързани с употребата на пълния член.
Това се дължи донякъде на факта, че все по-малко хора му отдават някакво значение, но най-вече на това, че правилата за определяне на нужното членуване, които се учат в училище, са малко объркващи. (Като например въпросите кой и какво.)

И макар че разликата между пълната и кратката форма на членуване вече изглежда като отживелица и няма почти никакво практическо приложение в езика, докато БАН не реши да я премахне, тя остава част от книжовния български език. Което означава, че правилното членуване на съществителните и прилагателните от мъжки род все още е сериозен признак на грамотност и интелигентност на текста.


Правилото

То е доста просто и за да можете да го използвате не е необходимо да знаете каквито и да било граматически понятия.

Важното е да откриете тази дума в изречението, която изразява действието или състоянието:

Човекът ходи по моста. -> ходи изразява действие
Иван спи непробудно. -> спи е състояние

След като намерите тази дума можете да направите проверка дали думата, която ви интересува ще трябва да е с пълен или с кратък член. Например:

Човек(а|ът) ходи по мост(а|ът).

Проверката се състои в това да промените думата, за която се двоумите от единствено число в множествено. Ако се наложи да промените и думата, изразяваща действие, то тогава трябва да използвате пълен член.

В този пример ще проверим какво се случва с “ходи”, ако променим “човек” на “хора”:

Хората ходят по моста.

Очевидно промяната на “човека” доведе и до промяна на “ходи” в “ходят”. Следователно “човекът” трябва да е с пълен член.

Нека сега проверим и “мост”:

Човекът ходи по мостовете.

Виждаме, че промяната на “мост” в “мостове” не се отрази на “ходи”. Следователно за тази дума ще използваме кратката форма.

Така правилното изписване на изречението е :

Човекът ходи по моста.

Това правилно е валидно винаги и няма никакви изключения. Ако го запомните ще пишете винаги правилно членуваните форми без да се двоумите дълго. [Продължава тук...]

Банално твърдение е, че интернет промени рязко и доста радикално начина ни на живот. Дори и да не сте от тези, които “живеят” в мрежата, достъпността на информацията, гъвкавостта на комуникацията и възможността за интерактивно общуване сигурно ви карат да прекарвате не малко от времето си пред компютъра.
До скоро основните източници на информация в интернет бяха онлайн вариантите на големите офлайн български и световни медии. На “обикновения” потребител беше отделена ролята на читател, в някои случаи и на коментиращ текстовете, създадени от автори и редактори с добра езикова култура. Обикновено тези текстове са минавали и проверка за правопис и правилен езиков стил.

Постепенно с появата на новите тенденции за демократизиране на интернет и еволюцията до Уеб 2, потребителят стана не просто читател, но и автор. Съдържанието, генерирано от потребители, е основната ценност в мрежата от ново поколение. Блогове, социални мрежи, галерии, сайтове за обмяна на видео - сега всеки е свободен да каже и покаже всичко, което поиска. По начина, по който поиска... и по който може.

До скоро необходимостта от достъп до интернет и от познаването на технологиите, необходими за да стане човек автор, действаха като естествена преграда пред нахлуването на неграмотността онлайн. Сега, обаче, това се променя...

Днес гледах видео във vbox, озаглавено “Учиничка пада от чина”. Все по-често срещам новини и постове в блогове, написани откровено неграмотно. Писането и публикуването на текстове в интернет става все по-достъпно и все по-масово.

Когато човек поиска да стане журналист или да се занимава професионално с друга дейност, свързана с писане, едно от първите неща, които научава е, че трябва да уважва езика.
От една страна защото езикът е основният му инструмент - по чистотата и правилната употреба на този инструмент другите ще съдят за грамотността и “акъла” на автора на даден текст. Човек бързо осъзнава, че дребните на пръв поглед правописни и стилистични грешки, могат да откажат читателя да възприеме насериозно и дори да прочете това, което е написал.
От друга страна - примерът е заразителен. На всеки бъдещ професионален писач се набива в главата, че той става лично отговорен за чистотата и правилността на езика, който използва, защото по този начин възпитава езиковата култура у своите читатели.

Сега става все по-лесно всеки да пише и публикува. В интернет се появяват все повече текстове, авторите на които не само не са били обучавани във филологически умения, но и чиито разбирания за езикова култура се основават на спомените от ученото в 12 или дори в 9 клас.

Това ми даде идея да започна нова рубрика в блога, чиято цел е да помогне на всички, които искат да пишат правилно и оценяват колко е важно това.

Това е скрийншот от онлайн магазина на Apple.bg

Може да се види тук.
И тук.
И на още места в сайта.

Не разбирам как е възможно това е в сайт на компания, която е известна с огромното внимание, което отделя на интерфейса, която продава продукти от висок клас - за взискателни клиенти и която иска да е фактор на българския пазар...

Пуших 12 години. Изведнъж реших да спра.
Не пуших 4 години. Изведнъж започнах отново.
Когато ме попитат защо, отговарям - по здравословни причини.
И не се шегувам...

Цял живот съм бил хърбав, все ми се смееха, че кокалите ми дрънчат докато ходя. Това продължи до първия четвъртък на май 2003 година. Когато спрях цигарите.
Спрях ги изведнъж - просто като се събудих сутринта не запалих, не запалих и през деня, нито на следващия ден, нито през следващата седмица. Бях си купил и цигари - 2 години кутия с 19 цигари стоя до леглото ми. Бях се убедил, че “няма да си купувам цигари, за да не пуша” не работи - не само зашото на околните им писва да ги муфтя. След като веднъж минах 3 километра в 2 часа през нощта до първото магазинче с цигари разбрах, че така няма да стане.
Няколко месеца след спирането дойде неочаквания за мен (и доста очакван по принцип) ефект. За 60 дни качих 20 килограма - от 65 станах 85. Изобщо не можех да повярвам, че това става с мен - аз, който винаги съм бил “прекалено слаб” сега минах в графата “прекалено дебел”.
За четирите години непушене пробвах различни начини да стопя част от новопоявилите се килограми. “Безвъглехидратната диета” дори ми помогна да сваля 6 килограма за 1 седмица, разбира се само за да кача 7 на следващата... Така постепенно достигнах до 94 килограма.
Това не можеше да остане без последици - тялото ми просто не беше свикнало с толкова мазнини и тежест. Започнаха странни кризи - половин час силно главоболие и сиви петна от които не можех да виждам (не можех дори да пресека улицата, зашото навсякъде около мен беше сиво) и след това половин час гадене. Първо по веднъж на ден, след това и по-често. Минах през 4 лекаря от различни специалности - никой не може да обясни какво и защо става.
Тогава, една нощ, 4 дни преди да се навършат 4 години откакто оставих цигарите, точно в 4 часа сутринта, запалих. Първите 4 бяха на муфта, след това просто отидох и си купих.
В следващите два месеца свалих 12 килограма - от 84 на 82. Сега съм 77. Главоболията и гаденето спряха, сивите петна изчезнаха. Почувствах се просто жив отново - сякаш последните 4 години от живота ми бяха преминали в зимен сън. Много е странно усещането, че си станал отново себе си.


Леко циничен послеслов.
Сигурно цигарите са вредни, както пише навсякъде. Но всеки втори ваш познат сигурно има дядо, който е доживял дълбоки старини с цигара в устата. Истината е, че има една жестока болест, много по страшна и всеобхватна от рака на дробовете. Тя винаги завършва със смърт - понякога лека, понякога ужасна смърт. И тази болест се казва живот. Всеки, който я хване, умира рано или късно. Който не иска да умре, просто не трябва да живее.

Това видео с обяснения как да се сдобиете с покана за да се включите в бетата на Google TV и да гледате безплатно хитови шоу програми и сериали като Prison Break обикаля света.
Поканата била скрита като “великденско яйце” в GMail. Процедурата за придобиването и включва многократно влизане и излизане от пощенската кутия и целене с мишката върху логото на Gmail.
Google са известни с въображението си в областта на “великденските яйца”, затова и много хора се вързаха и отделиха час - два в опити да се сдобият с покана.
Оказа се, обаче, че цялата история е шега. Някои блогъри дори писали до търсачката и цитират отговори, според които Google не разработва такова приложение в момента.

Кликнете тук, за да видите видеото и как създателят му признава, че е измислица.


P.S. Оказа се, че шегата не е от няколко дни, а от девет месеца. Видеото за теглене което съм сложил, обаче е от вчера.

Днес ми е последният работен ден в Евроком ТВ. От утре - нова работа, нов офис, нови шефове, нови колеги.

Много странни усещания - за последен път изминах пътя от нас до този офис, за последен път обядвах в този ресторант, за последен път се разминавам в тези коридори с тези колеги, за последен път стоя пред този компютър, за последен път пускам този телевизор, за последен път си купувам кафе от това място...
А утре е малко или много неизвестно - днешните ми навици утре ще трябва да се променят, как ще бъде на новото място, дали ще се спогодим с новите колеги и шефове, дали ще ми допадне това, което трябва да правя?

Изобщо, нервни дни. Затова и ще се подкрепя с няколко джина

Днес във военния клуб се проведе баркамп Web2.

Според дефиницията за баркамп: “BarCamp is an ad-hoc gathering born from the desire for people to share and learn in an open environment. It is an intense event with discussions, demos, and interaction from participants. The name BarCamp was inspired as a complement to FooCamp.”
Ако влезем в стила на именуване на Web 2.0, то баркамп е нещо като Конференция2.0.

Интересът към събитието беше доста голям, залата беще претъпкана и с правостоящи. На размислите, които ми се въртяха в главата ще отделя няколко отделни поста в следващите дни.
Поздрави и благодарности на Богомил, който организира баркампа. Дай Боже да има и следващи!

Пет седмици след излъчването на документалния филм за децата в Могилино безумията продължават.

Разказ - в Капитал.

А това е блог за дома в Могилино.

Видеото, излъчено по BBC е тук.

Много ме дразни една особеност във визуализирането на резултатите от търсене в Google. Обикновено там под името на всяка страница стоят няколко реда, които заобикалят търсената дума в страницата, към която е линкът. Така човек може по-лесно да се ориентира къде точно да кликне.
Забелязах обаче нещо странно - когато търся по ключова дума gsm например, един от сайтовете ми за мобилно съдържание излиза по следния начин:




Никъде в сайта, нито като текст в линковете към него, не присъства изречението “Предлага платена услуга за полифонични мелодии, лога, картинки, анимации и Java игри за мобилни телефони”. Откъде тогава Google знае, че това е така?
Почти бях повярвал, че гугълските инжинери са създали истинския изкуствен интелект, научили са го на български и са го активирали специално за моя сайт (защото другите резултати са визуализирани нормално). В крайна сметка открих, че това е особеност, която гугълците може и да смятат за полезна, но за мен си е бъг. Оказа се, че по този начин е описан сайта в Google Directory (сиреч в DMOZ).
Пробвам с другите сайтове в категорията - Вивател, Глобул... същата работа. Описанието на сайта в директорията подменя реалното му съдържание.
Което би могло и да е добре, защото това описание е направено от човек-редактор в съответната категория, на когото явно Google има доверие. Но всъщност е доста вредно. В конкретния случай - аз мога да реша да започна да продавам например мобилни телефони. Тогава човек би търсил също с ключова дума gsm, но понеже търсачката е подменила съдържанието на моя сайт с описанието, всичко отива на кино. Защото според описанието сайтът продава лога и мелодийки, но не и телефони. Като се знае, че добавянето и промяната на описание на сайт в DMOZ може да отнеме месеци, ако изобщо се случи, резултатите на Google стават грешни и подвеждащи. А и нали смисълът на търсачката е да следи всички промени и да показва най-добрите резултати към момента.
Слава Богу този бъг се проявява само когато в списъка се появява началната страница на сайта [ например ].


Иначе Google напоследък започва да показва отлични познания по български. Например търсенето за любовна история връща (в момента) следния първи резултат:




Вижда се, че Google е счел за съвпадение думата “любовта”. По-надолу в резултатите се виждат маркирани като попадения още “историята”, “любовните истории” и т.н. Търсачката вече разпознава различните граматични форми на думата (явно разчитайки, че във всички тях смисълът е един и същ).
Това доста ще улесни оптимизацията на сайтовете, а и ще подобри подборката при търсене.
За съжаление Google все още не познава синонимите на търсената дума, което е в основата на алгоритъма за търсене при някои други езици, но вероятно скоро и това ще запоне да става.


И още нещо любопитно - този път за транслитерацията на думите между кирилица и латиница:




А това - за смисловите прилики на български думи, изписани на кирилица:




Последните два примера показват, че гугълците работят сериозно, за да вкарат семантичните алгоритми в действие и при търсенията на български.



P.S. Този преводач, който е сътворил фразата “Снимка на профила” в Google Adwords да си снима бързо главата и да занесе снимката на психиатър

Не повярвах на очите си преди две седмици, когато в четвъртък в 10:30 видях огромна група от няколко хиляди учители да вървят по Мария Луиза, припявайки бойни възрожденски песни. По-нагоре - пред ЦУМ, се сливаха още няколко потока учители и така се случи най-големият митинг, който сме виждали от много години насам. Напълниха ми душата просто.

Отвратително грозен беше начинът, по който правителството се отнесе към учителската стачка.
Първо - по гнусен начин искаха да използват силната страна на човек, за да го победят. Това е доста възприета в бойните изкуства стратегия, но в този случай беше наистина грозно. В първите дни на стачката просветният министър повтаряше, че учителите били отговорни хора, които обичали работата си и децата и нямало да издържат да стачкуват дълго. Хубаво е, когато човек е отговорен и обича работата си, но не можеш да използваш тази негова силна страна, за да го държиш в подчинение и мизерия.

Второ - разделяй и насъсквай. Клинът беше забит веднага. Първата реакция на правителството и основен мотив в коментарите му и до сега е, че учителите искат да решат проблемите си на гърба на другите. Ето сега учителите искат да вземем пари от здравеопазването, науката и т.н., за да дадем на тях. Така властта се опита да настрои всички “срещу даскалята” и да подмени истинския смисъл на протеста.

Като комбинация от двете - търпеливите и тихи учители, стреснати допълнително от “обществения натиск”, трябваше да подвият опашки на третия ден и да продължат да работят за 300 лева на месец.

Много видима и гротескна в случая е и фигурата на просветния министър. Преди време в Дневник бях чел отворено писмо на един учител, който се чудеше защо когато има атаки срещу лекарите, здравният министър ги защитава, а когато на прицел са даскалите - просветният министър е сред първите, които се впускат в тази атака срещу тях. Мисля си, че както и да завърши тази стачка, искането за оставката на Вълчев трябва да остане - защото образованието има нужда от човек, който да защитава интересите му, а не който да насъсква другите срещу него и да обяснява защо трябва да си стои бедно.


Доста глупости изчетох във форуми и коментари по време на стачката.

За учители влизали да учат само такива, дето не ги приемали в други вузове и специалности. В интерес на истината, по моите наблюдения това е вярно за началната и предучилищна педагогика. Но едва ли за да стане човек даскал по физика и математика ще трябва да учи по-малко от онзи, който иска да е учен и изследовател.
Но дори и в педагогическите специалности да се влиза и излиза по-лесно - въпросът е защо. Ниският интерес към даскалската професия е следствие,а не причина. Учителите никога не са имали кой знае какви заплати и висок социален статус. А и повечето хора бягат от мисълта, че ще трябва да се разправят цял живот с хлапета като тези, които са били самите те и техните съученици. Трябва да обичаш наистина децата, за да можеш да издържиш в тази професия. Да се нервиш по цял ден за жълти стотинки не е цел в живота просто...

Учителите работели по няколко часа на ден и почивали по цяло лято. Това също не е съвсем вярно. Фактът, че часовете пред класа са по два-три часа на ден, не означава, че работата на учителите приключва. Има подготовка за следващите уроци, проверки на домашни, контролни и т.н. А какво става в края на строка, когато на един учител може да му се натрупа да проверява класни на 8 и повече паралелки.
Отделно тези 45 минути в клас са изключително изморителни. Само този, който е заставал пред стая с 20-ина хлапета, знае за какво става дума. Трябва да им завладееш вниманието, да очакваш всеки момент и неочакваното, да си готов за всякакви реакции и провокации, да реагираш на секундата така, че да не пострада авторитетът ти пред тях, авторитет, без който просто нямаш шанс да ги научиш на нещо. Но за бъде човек в готовност да се справи с тези предизвикателства, той трябва да е сигурен в себе, да бъде стабилен в живота си. Даскал, който пресмята стотинките и поредните лишения, трудно може да бъде на нужното ниво - чисто психологически, колкото и да обича децата и предмета, по който преподава.

На учителите трябвало да се плаща “диференцирано” - всекиму според заслуженото. Това беше третата мръсна тактика на правителството срещу стачката. След като се опитаха да бият учителите на съвест и да насъскат другите срещу тях, властите решиха, че трябва да вкарат разкол и сред самите учители. Разделяй и владей в най-чистия вид.
Няма обективни показатели, по които да се оцени труда на учителя. Невъзможно е да се каже, че един трябва да взема 40 лева по-малко от друг, защото преподава за 40 лева по-малко. Левът като единица за преподаване е чисто безумие.
Вчера щях да си изкълча ръката в трамвая, защото ватманът беше явно кретен. При положение, че качеството на труда на един водач в градския транспорт е доста лесно за оценяване, защо не се опитаха да пробутат “диференцираното” заплащане на тях - по време на стачката им преди няколко месеца?


Учителският протест показа за пореден път и колко безсмислени и стъкмистки са политическите идеологии в България. Лявото (уж социалистическо) правителство обяснява, че това, че има пари, не означава, че те трябва да се изразходват за социални нужди, а “дясната” опозиция вика - дайте пари на гладните хора... Цирк.

Както писах в предишния постинг, еко-организацията Aquaverde дава възможност на всеки да подпомогне презалесяването на горите в Амазония, правейки дарение за осигуряване на дръвчетата. Ако искате да помогнете за засаждането на едно дърво, то струва 10 евро.
Процесът на дарение отне няколко дни, но току-що получих и сертификата си - за моето дърво в Амазония




/Кликнете картинката за увеличение/


Междувременно виртуалната булпортска гора продължава да расте и вече има 736 листа. Явно фирмата, поддържаща сайта, е подценила интереса, който ще предизвика, защото в последните дни сървърите са претоварени, а често сайтът не може да се отвори изобщо.

Act4trees е сайт, в който можете да създадете своя виртуална гора. В началото тя е само с едно листо, но ако раздадете линка на приятели - всяко посещение на гората ще добавя по едно листо към нея.
Идеята е когато се съберат 100 милиона клика, организаторите Prizee.com ще дарят 10 хиляди € на неправителствената организация Aquaverde, която работи в защита на горите в Амазония.
Можете да посещавате една гора по веднъж на ден, следващите посещения в рамките на деня не се броят.

В сайта на Aquaverde всеки желаещ може да дари пари за засаждането на дървета в Амазония - по 10 € на дърво. Дарителите получават сертификат. Превеждането на сумата може да стане чрез PayPal.
Аз попълних формата чрез която се заявява желание за дарение, но вече няколко часа не съм получил потвърждение и покана за превеждане на парите.


Допълнение: 100 милиона бяха постигнати и парите бяха дарени!

Най-големият торент тракер The Pirate Bay е подал жалба в полицията срещу шведските офиси на някои от световните лейбъли, сред тях Twentieth Century Fox, Emi Music, Paramount и Sony Pictures.
В съобщението в блога на таркера [вижте го тук] пише:
“Благодарение на изтичането на имейли от MediaDefender-Defenders [подробности тук] сега имаме доказателства за това, което подозираме отдавна: големите звукозаписни и филмови компании плащат на професионални хакери, саботьори и хора, които да участват в denial-of-service атаки с цел да разрушат нашите тракери. Докато разглеждахме имейлите идентифицирахме компании, които имат офиси в Швеция и подадохме жалба за тези инциденти в полицията. Обвиненията са в саботаж на инфраструктура, denial-of-service атаки, хакване и спамене, всичко това на корпоративно ниво.
Компаниите, срещу които подадохме жалба са:

Twentieth Century Fox, Sweden AB
Emi Music Sweden AB
Universal Music Group Sweden AB
Universal Pictures Nordic AB
Paramount Home Entertainment (Sweden) AB
Atari Nordic AB
Activision Nordic Filial Till Activision (Uk) Ltd
Ubisoft Sweden AB
Sony Bmg Music Entertainment (Sweden) AB
Sony Pictures Home Entertainment Nordic AB”